Архив на блога

четвъртък, 24 януари 2013 г.

първо ми е нужно място. прозрачно. с пухкави бели мисли.
и цялото на птици. птици прелетели петдесет морета. без очи. без език. и с крила като кораби. гъвкави и жилави.
място в което не се почива, нито се работи, нито се отлага, нито нещо се започва, нито се довършва, нито ей сега да го няма.
нужно ми е място което да съществува.
да бъде пълно. толкова пълно, че едвам да се понася.
едно място, което отвсякъде кънти, кънти и отеква навсякъде.

дървото как расте. никой няма да го види. нито ще си го обяснява. дървото расте и толкоз.
но има една дупка в земята. черна и топла. в която нещо става. и за това се мълчи. защото е трудно за понасяне. чудовищно и велико. дървото расте - и толкоз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар