днес много мина.
съществено- не можеш да обичаш онова, на което сложиш граница. любовта е сама по себе си онова, което се движи и което свързва всичко. свързването кара нещата да излизат от себе си и да протичат едно към друго. защото свързването показва принадлежността им към едно и същото. но свързването също така е в началото на промяната на всяка граница. за това: онзи който вижда границите, не ще може да обича- каквото и да е.
но това не ще рече просто- едно е свързано с друго. а ще рече това- всяко едно нещо от света има безкрайна възможност за развитие. защото съдържа в себе си всички други възможности. но затова се обича. обича се онова, което е безгранично.

друга важна подробност беше идеята за надгробна плоча, надпис и въображението, което ти предписва минало, откъм реалността на един идеал за смърт.

както и историята за детелината с четири листа.

вчера: англичаните- прекрасно. постановката за любовта и страховете, на моста. чудовището, което трябва да победиш.

елизабет- тейер