просто се нуждая от реалност. незавима от другите. такава, която не се изменя. окупиран ми е самият център. и е необходимо да го изместя мъничко. аз съществувам и съм тяло. имам история. но и съм повече от нея.
повика на корена ми ме пронизва. аз го гледам и го галя. с неговите цветя. с неговите скалисти брегове. с лицата му. с погледа му сенчест и тъмно-син. с неговата твърдост. и простота. безречна и красива, зелена простота. но не пустош. а сънище. аз тук не съм. и трябва да стане. но само ако нося миналото в сърцето си. само онзи който пази миналото си може да зрее. той  носи в себе си, плода си.  е с
моята история, моята приказка, легендата която представляват окъсаните пътища и мълчаливите усти, веждите гайтани, тъгата, простота.
чрез пътя трябва да се научиш на минало!
имам да разкривам цял един свят!

имам тази каишка- желанието да остана в историята. желанието да бъда някой. героят който се е прочул  по целия свят.